Преди време, като начинаещ последовател на вълновата теория на Елиът, аз възприемах нейните принципи подобно на аксиомите в математиката. Още не бях научил достатъчно добре, че най-сигурното нещо на финансовите пазари е, че нищо не е съвсем сигурно. С пълна сила това важи и за петиците вълни, които във вълновата теория се разглеждат като импулсивни движения. Проблемът е в това, че нищо не забранява подобни петици вълни да бъдат част от едно по-голямо корективно движение.
Като реални участници в борсовата търговия ние трябва да бъдем особено внимателни при на обръщането на тренда. От една страна нашият стремеж е да заемем позиция колкото се може по-близо до кулминацията, а от друга – трябва да получим достатъчно потвърждения, че трендът вече е сменил посоката си. В тази противоречива ситуация вълновата теория може да е колкото полезна, толкова и опасна.
Един от моите учители в борсовата търговия казва, че трендът може да продължи много повече отколкото повечето трейдъри и дори експерти очакват. Такава реална ситуация наблюдаваме и в момента при европейските и американските индекси. Независимо от лошата икономическа обстановка оптимизмът в обществените настроения ги е издигнал много близо до нивата, достигнати през есента на 2007 г. или в периода преди началото на кризата.
Въпреки това обаче аз оставам относително пасивен и чакам сигнали за завръщането на мечките. На тази тема беше посветен и вчерашния ми пост за английския индекс. Само няколко часа след публикуването му обаче, низходящата петица вълни, за която писах, беше „зачеркната” от пазара като начало на импулсивно движение. Тя се оказа част от зелената вълна 2 на седмичната графика на FTSE100, защото върхът на нейното начало беше надминат.
Разказвам този казус, защото той е илюстрация на моето разбиране, че познаването на вълновата теория е полезно, но нейното използване може да бъде опасно ако й се доверяваме безапелационно.
