Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2012 10:16 - БАЙ СЛАВИ ТРИФОНОВ - КНИГАТА, КОЯТО НИКОЕ ИЗДАТЕЛСТВО НЕ ИСКА ДА ИЗДАДЕ ! ! !
Автор: slavimitko26 Категория: Изкуство   
Прочетен: 311 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 09.05.2012 10:18


Димитър Иванов   БАЙ СЛАВИ ТРИФОНОВ Фейлетони и не само…   сцени от българския живот     Просто и ясно   Един белгийски депутат се разхождал из селския панаир като Харун   ар Рашид,  без някой да го познае. Видял стадо свини и попитал селянина: - Това йоркшири ли са? - Ние,  – казал селянинът – от учени думи не разбираме. На угоените свини думаме министри,  а на по-слабите – депутати.   2012г.   СЪДЪРЖАНИЕ   Моят избор. Щастливо плаване /предговор/. Самонаказалите се злодеи. Автобиографично. Пази Боже. Размисли. Предизборен лов. Бай Слави,  бай Гиньо и компания. В българският парламент. Бай Слави прави избор. За изборите и новата власт. Европеец. Житейска философия. Богове. Бай Слави Ганьов Трифонов – пастор. Театрално. Юристите. Здравето ли? Хм! Бай Слави Ганьов Трифонов – земевладелец. Чалга култур-трегери. Бай Слави Ганьов Трифонов и българското образование. Кандидати! Защо? Открито. Мир-но-о! Мечтата на един старец. Прослави се България с баш бабаита. Достойни за рекордите на Гинес. Ще доживея ли? Тайната. „Неутрална“ художествена литература. Присъда. Американската мечта. Ще я има ли България /епилог/.       Моят избор.             Книгата е написана за всички борещи се за по достоен живот.
Роден съм на 10.ХII.1973 г. в знаменитият мафиотски град      Дупница. Завършил съм Икономически университет в още по-знаменитият мафиотски град Варна. Личното ми кредо може да се изрази с една дума: честност. Това е първото ми писмено творение,  на човек поел по пътя на истината и борбата. Голяма сила има словото в наше време. Казаните думи ни обединяват и разделят,  карат ни да се усмихнем или заплачем,  да се   замислим… Причините да напиша тази книга са много,  но основната е,  обичам родината си. Целта,  задачата,  която си поставих с нея е тя да се превърне в оръжие срещу днешният бай Слави Ганьов Трифонов,  постигнал всичко в живота си. Тя е срещу обезличаването ни като човешки същества от така нареченият „политически елит”.  Моралната оценка,  оставям на съзнанието и съвестта ти,  скъпи читателю. Да се посмеем на днешните „исторически герои” и време. Чувствам се задължен да извикам: - Не мога да мълча. А аз бай Слави Ганьов Трифонов: Винаги ще съм с Вас,пред Вас,до Вас,зад Вас.   17.11.10 г.     Щастливо плаване… /предговор/   - Сатирата и само сатирата,  да пребъде сатирата! - провикнал се Кардашев. Същият Кардашев тръгнал на лов за положителни герои в прословутото време,  в края на ХIХ и началото на ХХ век,  но не намерил такива. Отчаян от тогавашната действителност,  той с дълбоко убеждение започва да пише сатира. Вазовото и Алековото време! Потвърждават липсата на положителни герои,  пребъдват тъмните субекти и тъмните герои. Сегашното време,  в което имаме честта да живеем ние самите,  удивително прилича на тогавашното. Затова казваме: -         Да пребъде сатирата! Наистина аз се питам: Изпълни ли генералната си цел българското Възраждане? Естествено не! Възрожденците ни не можаха да видят Велика България разширила границите си и осъществила идеалите си. Съгласен съм с автора,  че в момента живеем в безвремие. Авторът е продължител на утвърдената от класиците ни сатирична линия в нашата литература. Директно повлиян от Алековото творчество,  неговите фейлетони и най-вече от голямата му творба „Бай Ганьо“. Даже отначало правилно мислейки,  че Алековия герой е възкръснал,  авторът го е доразвил,  изпълнил с ново съдържание и е създал нов типаж. Похвално е,  че това време на липса на фейлетони,  той продължава Алековата тенденция и дело. В езика,  с който са писани тези фейлетони,  виждаме,  че авторът е взел най-положителното от езика на старите хумористи.  Честно казано аз се зарадвах на тези творби,  защото отдавна не бях чел сатира. Независимо от някои повторения,  които са неизбежни,  авторът също прави своите открития и смело бичува „прехваленият“ ни делник. А това,  че се е заел със сатира прави чест на автора и говори за неговата честност и смелост. Не ни остава нищо друго освен да му пожелаемщастливо плаване!   07.12.2010 г.                       Иван Атанасов–поет и приятел     Самонаказалите се злодеи   Да вдигнем тежки чаши за всички господари! Преди много,  много години,  в онуй старо време,  когато Господ ходел по земята и си говорел с хората,  имало една страна казвала се е Едемия. Смях,  песни и свирни огласяли царството. Момците били от лични по-лични,  а момите,  която и да погледнеш от хубава по-хубава. Всички се обичали и почитали. Дълги години хората живеели в сговор и разбирателство. Те били най-щастливите,  честити и богати човеци на цялата земя. Но бедата не закъснял. На хората им омръзнало да живеят по този начин. Пожелали в сърцето си да станат като Бог.Всеки искал да бъде господар,  а става ли се лесно богат? Хората изгубили умовете и сърцата си,  превърнали се в крадци,  убийци и злосторници.  Любовта в човешките сърца си отишла.Всеки искал да стане господар. Появила се завистта и нейната сестра алчността. Сребролюбието и греха заробили добросърдечните и честни хора. Забравили своя род и родина. Предателствата процъфтявали. Всеки искал да бъде господар. Хората изгубили съня си,  какво ново зло да измислят срещу ближния си. И така времето си вървяло неусетно. Хората не станали като Бог,  превърнали се в злодеи,  били прогонени от Едемия и се пръснали по цялата земя…   23.04.2011 г.       Автобиографично.           По Божията воля съм се родил седмак.Наречен и обречен от доктора:        Ако от това дете стане човек, ще стане голема работа. Игрите, детските бели и свобода изпълниха първите ми дни и години. По–късно дойде и училището със своите слънчеви учители и учебни дисциплини.        Така се зароди и любовта към книгите.Станах най–големият клиент на библиотекарката леля Минка, като за награда получавах топли мекици приготвени с обич от сръчните и ръце.        Училището си вървеше по план:уроци, изпитване, оценки и т.н. Даваха ме за пример. „Толкова силен ученик никога не съм имала”бяха последните думи на класната ми ръководителка. Ученическата чанта бе заменена със студентска раница.       Попрището на икономист ме очакваше. Висшето образование си вървеше и то по план:лекции, изпити, оценки и т.н. Надарените с знание преподаватели ме сочеха за пример. Давах всичко от себе си да съм един от първите по успех в нашата специалност.Бях избран за курсов отговорник на випуска ни. Дипломирането сложи край на петгодишното ми следване във Варненският икономически университет.        Очакваше ме животът със своите изпитания.        Като студент бях успешно подмамен от българските секти, доста време.Като надеждите и очакванията върху мене бяха доста големи.Но уви, религиозният фалш и лицемерие развалиха всичко.       Явно Дяволът владее несамо света, но и българските  Църкви. Също така студентските години ме срещнаха с голяма  част от политическият ни „елит”. Бях член и част от централното ръководство на една национално известна партия на дребните собственици в България. Но операцията по превръщането ми от кон в магаре беше повече от неуспешна.         Успешното ми завършване на висшето образование сложи точка на кариерата ми като политик, т.е.да бъда доказан некадърник в решаването на жизнено важни въпроси за страната ни . Предстоеше ми да стана център в др.житейски бури, да се сблъскам с човешката завист и лъжи.        Започнах работа като държавен служител, но и там непослушанието ми си казаха последната дума:        Настъпих и дръпнах  доста дяволски опашки и крака.  Напуснах завинаги мафията, не че някога съм бил част от нея.       Завърших готварски курс в Кулинарната академия в гр.Добрич. Истинска спасителна сламка за празните ми джобове.       Та така от няколко години се усъвършенствам в тънкото майстворство и вълшебство наречено българска кулинарна кухня, живея в света и богатството от вкусотии, рецепти и чудни подправки.        Но нали силният кон никога не оставя пълната каруца в калта. Решил съм да дръпна още няколко опашки и рога в министерствата и парламента, а и не само там. Пък каквото стане... 22.012012г.       Пази Боже.            Пази Боже сляп народ да вкуси от „забранения плод” и да „прогледне”. Държавните заводи работещи на две или три смени сасамо спомен . Милионите очаквания и надежди за светло бъдеще са само спомен. Щастливите и безоблачни дни са само спомен . Разрухата като помитащ всичко пред себе си ураган,  ограби мечтите и ведрите усмивки на работните хора. България”избра”да поеме по пътя на частната собственост. Протестите се превърнаха в ежедневно явление. Всеки ден просяците се молят за по–високи работни заплати и пенсии. Всеки момент очаквам и кучетата да излязат да протестират за своите си  права и свободи. Идват и си отиват все по–некадърни,  все по–крадливи и все по–луди правителства и партии. Надявал съм се, че „новите”политици след 1989г,  ако бяха кадърни щяха да запазят наспоренотоот нашите прародители,  а ако бяха много кадърни,  то щеше да бъде умножено един,  два,  три пъти. Но уви! Всички сме свидетели и потърпевши,  няма да се повтарям. Какво ще стане? Сигурен съм, истинският цар–българин,  мъдрият стопанин,  добрият пастир ще се върне и ще заеме полагащото му се място–благоразумните слуги ще възнагради богато , а неразумните -  люто ще накаже. Пази Боже сляп народ да „прогледне”.   08.02.2012г.   Размисли…   Вече сме в Европейският съюз. Седемнадесет години,  българина строи новият капитализъм. А тя тази демокрация си взима и своите жертви.Удари под кръста,  над него,  в цените,  в качеството,  в грамажа.  Българинът е с ново сърце,  ум,  душа.  Капиталистически!... Европейски!...           Какво остана от България през годините на преход от социализъм към капитализъм?  Почти нищо,  половината свят в нея,  избягаха зад граница,  като най-пряк път за спасение по единично. А,  щях да забравя имаме си новоизлюпени богаташи,  банкери,  политици бол… От телевизора,  от радиото,  от националната преса всеки се опитва да ни каже,  че всичко си е в реда на нещата и ние ставаме все по-добре и по-добре. На улицата човек убили,  жена изнасилили -  „всичко си е в реда на нещата”. Няма нищо,  нищо не е станало! Човек да се чуди на кого да вярва на реалността или на пропагандната машина. Идеята за оцеляване като в клещи е обхванала нацията ни,  друг е въпроса,  че няма случай в световната история народ да се е спасил по единично. Днешният бай Слави Ганьов Трифонов гордо крачи в умовете,  душите,  сърцата на съвременния българин.  Родил се,  възкръснал отново в мътната вода на изминалите години на т.нар. демокрация. Бай Слави,превърнал се в пример за подражание,  на човек „понатрупал капиталец”,  в идеал за успех в живота.  Има ли сили този народ да победи безумието и низките си страст.  Ще ми се да вярвам,  че ще успее!   02.01.2010 г.     Предизборен лов.   Партийният вожд „N“ е с желязна воля и ръка,  същински малък Мусолинчо,  не…  Хитлерчо.  Месец преди изборите, ловът е разрешен. Сезонът за отстрел на дивеч е в началото си.  В големите и малки градове и села започва усилено и грижливо залагане на светли обещания и изкопаването на тъмни компромати.  В пощенските кутии ни очакват сладки примки. В ход е и предварително планираната плакатна тактика и стратегия за успешен партиен лов. Ежеминутно,  ежечасно,  ежедневно съзнанието на беззащитните народни маси е атакувано със залпове от предизборни слова.  Силата на огъня с всеки изминал ден нараства. Диспути,  дебати,  партийни клипове. Мерникът на партийният ловец е безпогрешен. Няма спасение!  И така сафарито в българската предизборна джунгла продължава цял месец. Следва ден за размисъл. Глътка въздух. Ох,  блажена тишина. Свобода,  братство, равенство! – някой в тъмното извика. Ловът и само ловът ще ни спасят! – провикна се пък партийния фюрер „N“ от партията „Х“. - А,  аз,  тайно все се надявам, някога, поне веднъж,  българският избирател да бъде хванат за опашката,  която я няма. Да живее и пребъде българската …крация и негово величество избирателят.   14.12.2010 г.   Бай Слави,  бай Гиньо и компания.   Двамата разговарят на по чаша ракия преди поредното парламентарно заседание. Бай Слави Ганьов Трифонов–нисък, пълен, с червени бузи, вечно намръщен, говори на висок тон, бавно ходи, гръмко кашля, плюе на далеч: Ей,  умни политиците ей,  къде такива като вас по наше време? Защо бе, бай Слави? Ний,  продадохме България цялата,  два,  три пъти,  евтино,  евтино…,  а вий на части,  скъпо,  скъпо… Човекът „парламент” клати глава утвърдително и добавя. Бай Слави,  това е „Златния век” за нас,  за България,  партиите се множат все повече и повече,  народът ни обича,  келепир има в тая работа. Така е! - съгласява се бай Слави Ганьов и се чуди,  че маймуни могат да живеят не само в Африка… - Вий,  бай Гиньо,  по ги уйдурдисвате от нас,  по я умеете тази работа… - и цъка с език. А,  бай Слави,  недей така,  ний не можем да лъжем,  недей така,  семейства храним! Ей,  как им горите душичките само,  с памуче,  с   памуче… Гледам хубави каруци карате,  „Мерцедес”,  „БМВ”,  живот си живеете.  Бай Слави Ганьов го поглежда завистливо. Отпиват от ракията и с премрежени от блаженство очи,  продължават да бистрят българската политика. Към масата им тихо се приближава г-н Лостовски (командира),  усмихвайки се ехидно. Бай Слави Ганьов става на крака,  следват целувки и прегръдки. Вий,  Лостовски,  стенай-умният политик,  който някога България е раждала,  направихте най-големият келепир,  не келепир как беше думата п…,  п…,  прива…,  прива…  прива...авантация умно,  много умно управление. Ний,  сега ще влезем в Европейския съюз. В Европата,  брей! - чуди се бай Слави Ганьов. Ний,  ще станем европейци! Брей! Чуди се пак бай Слави Ганьов. Чувам,  Лостовски,  имал си проблеми,  ама ти недей се кахъри.-Бай Слави  Ганьов съжалително го потупва по рамото. Отнякъде задъхано идва Адвокатковска (устата) и изстрелва към човекът – парламент. Бързо,  няма време,  заседанието ще започне всеки момент,  вчера бяхме в опозиция,  днес сме на власт,  бързо! - втренчено се заглежда в бай Слави Ганьов и добавя: - Аз,  отнякъде ви познавам…  А вий не сте ли нашия известен политик от миналото,  бай…,  каква чест,  каква чест… - очите йсе насълзяват. Бай Слави Ганьов започва да се тюхка. Какъв келепир има във вашата уста, Адвокатковска,  де да можех да ги уйдурдисвам като вас,  как само ги клепате. - Бай Слави Ганьов я гледа с възхищение.  Преди допиването на поредната чаша с ракия,  бай Слави Ганьов Трифонов с мътен поглед изглежда всичките си събеседници и казва: А бе,  аз, преди да възкръсна все съм си мислил нещо да ви придложа,  но нейсе,  нали съм си срамежлив,  притеснителен и скромен,  нямам смелост… И тримата в един глас: Кажи,  кажи… То ми и като мечта,  да вземим така както сме се събрали да направим поредната велика партия,  ще я наречем със скромното име „Бай Слави Ганьов Трифонов” като националното движение на Симеон. Вий,  сти по-млади,  по-умни от мени,  по ги разбирати тез работи,  аз, давам само идеята.  Бай Слави Ганьов смирено навежда глава.  Всички се споглеждат заговорнически,  кимат одобрително с глави и си стискат ръцете. Така се роди поредната партия БСГТ - „Бай Слави Ганьов Трифонов”.Следва продължение.   10.12.2006 г.   В Българският парламент.   Днес е ден за парламентарен контрол. Петък е. Наближава 10 часа,  топло е,  залата е полупразна.  Я има,  я не двадесет,  тридесет души в очакване,  на поредния оратор.  Атмосферата е спокойна!  Думата е дадена на г-н Слави Ганьов Трифонов,  залатапритихва. Председателстващ българския парламент е г-н Корнез Любеновски,  известен наш политик. Благодаря Ви,  Благодаря Ви г-н придател,  пардон г-н придсидател! - Бай Слави Ганьов Трифонов смутено се поправя,  понамиста калпака си,  взема си дълбоко въздух и започва пламенното си слово. Аз,  като придсидател на партия „Бай Слави Ганьов Трифонов”,  като депутатин избран от район „Средец” в гр. София,  искам да направя следното изява…явление – отчет пред целий български народ,  да ма чуят и видят всички българи.  Бай Слави Ганьов се наежва,  изглежда цялата зала с тежък поглед. Телевизионните камери го следят забързано и неспокойно. Последните дни от календарната година изтичат. В края на годината сми,  благодаря на моите избиратели,  че още ми верват и ми имат доверие. През настоящата година ще има много работа за нас,  избори ще има,  трябва да грабним цялата власт. Народът е беден аз ще му помогна,  ще го оправя за 800 дни,  ни повече,  ни по-малко. Само ми вервайте.  Чува се звънец и изнервен гласът на председателстващият Народното събрание. Започва се следният диалог. Но,  г-н Български,  извинявайте Балкански,  извинявайтеТрифонов,  задайте си въпроса,  говорете по същество,  без агитации,  моля Ви се. Времето Ви изтича. Г-н придател,  пардон г-н придсидател не ма прекъсвайте,  аз,  говоря и времито е мое! Аз имам думата! Бай Слави Ганьов леко се зачервява. От другата страна се чува: Но,  г-н Български,  извинявайте Балкански,  извинявайте Трифонов,  кажете по процедура ли сте,  за реплика ли сте или за дуплика? Моля Ви се с болно сърце съм,  ще Ви взема думата. Кой на мени ли ша ми земити думата? Бай Слави Ганьов зачервен,  с две ръце хваща микрофона и сърцераздирателно продължава: Вий,  не знайте бай си Славя,  не на мене тия мурафети,  дуплика-муплика. Аз,  щи ва науча ваз да ма уважавате,  как не ва е срам,  засрамете са. Аз,  съм най-известния политик, имам месарници, касапници, аз ва раня, ако не съм аз… Председателстващият навежда глава. За НАТО-то,  кой ва укрепи,  за Козлодуй,  кой ва укрепи кажете де г-н придател,  пардон г-н придсидател! Бай Слави Ганьов се изправя на пръсти,  чуват се ръкопляскания. Аз,  съм за новата политика,  за новата история,  за новия живот,  за новото времи! Бай Слави Ганьов говори с тържествен глас. Какво искат нашти селски говеда и градски диванета,  сеир да гледат,  господа! - Бай Слави Ганьов наставнически нарежда това да не се излъчва по телевизията. Проповедта му продължава да зарежда с напрежение залата. Трябва на нашти овце каквото им кажем да верват,  каквото им хвърлим да ядат,  господ!. И те верват и слушат,  умен народ,  много умен. Търпелив народ бе,  ето на,  обърнахми историята,  писахми,  чи 500 години турцити са ни били на гости,  аз не вервах,  че ша изтраят,  ама изтраяха бе,  изтраяха.... - Бай Слави Ганьов клати глава. Името си ша сминя,  калпака си у зимята ша ударя,  тоз народ и два метра у зимята да го укараш пак ша на обича,  пак ша на иска. Мъдър народ,  много мъдър! - Бай Слави Ганьов изтрива потта от челото си и с последни сили добавя. - А,  да живей България,  българския народ и да ви е честита Новата година! Бай Слави Ганьов дава знак на камерите това да се снима. В залата се чуват бурни ръкопляскания и възгласи „Бай Слави”,  „Бай Слави”…  Г-н Корнез Любеновски и бай Слави Ганьов се прегръщат свойски. Телевизионните камери загасват. Така приключи последното парламентарно заседание за годината.   21.12.2006 г.       Бай Слави прави избор.   Бай Слави,  ти , за коя партия ще гласуваш,  лява или дясна? А,  за леваци не ща,  десните и те са маскари. А,  друго нещо е партията „БРЕГ”. Какво име само дълго и извито,  право в сърцето…  Нащи жени,  ама като са зяпнали баш бабаита – генерал,  за него ще гласуваме само за него. Аз,  правичката да си кажа мойта жина,  Иленчиту,  за който гласува и аз за него, ей,  и секи път познава,  коя партия щи спичели,  голям дявол.Пък и нашият човек кръчми има,  бабаитска фирма,  кметин стана. Да мога да са урида до него само,  ама хамбициозен човек вчера секретарин,  днеска кмет,  утре президент,  не е шега работа.Виждам го аз,  от едно тесто сми замесени,  кръвта му ври,  ври. Да зема аз да са запиша у неговата партия ша земи да спичели изборите догодина,  а бивали човек като мени да остава назадин,  толкоз партии,  съм сминил,  то „Патриоти в атака” ли,  то „Царят от Мадрид” ли ни беши,  сичките минаха през ръцете ми. Ей и се съм отгори,  най-отгори,  пръви. А,  да ни губа времи с вази,  чи ша ма изприварят,  па трябва да му спичеля доверието на баш бабаита,  за по-сигурну. Как народно говори само,  мед му капи от сурата,  умее ги хаирсъзина му с хаирсъзин. Такива мисли го вълнуваха възкръсналият бай Слави Ганьов Трифонов,  а наближаваше вече време за обяд. Коремът му го мъчеше с невесели мисли,  дали е закъснял за кръчмата „Последен грош” или не. Бай Слави Ганьов пристъпваше тежко и замислен. Явно тъмни облаци бяха надвиснали над него. Новата партия го очакваше.   18.01.2008 г.       За изборите и новата власт.   Някой е казал: „Да му имам акъла на българина,  но отпосле”. Брей,  да му се чуди човек на този българин,  за тези 20 г. пак го излъгаха,  пак остана със зяпнали уста и очи. Откъде се взеха вярата му,  че баш бабаита и сие ще ни оправят държавата,  ще ни решат проблемите и осигурят щастливо бъдеще. Поредните избори са в миналото,  спечелени от генералската партия с близо 45%. Новите министри – милионери в лъскави костюми са в Министерският съвет и чакат,  заповеди от баш бабаита.  А той както винаги с успокоителен, ултимативен и назидателен тон ни сервира поредната „сензация” – зулуми на управлявалите преди него. Ни лук ял,  ни лук мирисал! Да му се чуди човек на баш бабаита и сие през тези години къде са живели в България или на Марс. Може ли да им се вярва на тези хора,  да им имаме доверие? Неочаквано ставаме свидетели на следният разговор между депутатът бай Слави Ганьов Трифонов и министър-председателят на РБ. А бе началство,  раздвоен съм,  объркан съм,  такова нещо не съм очаквал от Вас. А бе, брато много мътна политика бе,  днеска така,  а утре онака,  не знам какво да правя,  криза е париците ми се топят,  щи са поболея бе,  а знаиш кви са докторите се за пари реват.  Бай Слави Ганьов го гледа втренчено с напрегнат поглед и изражение. Баш бабаита-генерал бърза да го успокои. Бай Слави,  брато, не си прави кахър аз съм подготвил работата,  антикризисен план ще има за нашти хора,  гоним червените и идват нашите,  за нас криза няма да има,  имаш честната ми дума.  Ние с Цветомира всичко сме измислили и нагласили,  бъди спокоен. Началство,  брато, за мени бай ти Славя щи са уриди ли нещо,  знайш имам малка банка,  не искам много само винетките,  заплатите,  пенсиите и социалните помощи да минават приз мени,  стигат ми. Как е името на банката?- пита баш бабаита. СИ банда,  брато,  оп грешка брато,  сбърках,  казва се ФА банк,  пиши! Ще го уредим бай Слави,  имаш честната ми дума на генерал. Ей,  началство,  брато, голяма политика прайти за Белене ей,  голяма парлама ей,  голяма крава ей,  голямо доене ще падне ей,  да ни забравиш бай си Славя,  ей! Няма, бай Слави,  няма! Депутатът бай Слави Ганьов Трифонов успокоен изтрива потта от челото си и казва. Голямо началство сти с Цветомиров ей,  как само ги гонити и фащати ахмаците–мацуни,  ми кат ни са ориентираха на времи.  Ей ма мени на,  бай ти Славя,  аз пак съм на власт.  Да си жив и здрав, баш брато и народа ни,  да ни обича. Разбрахми са. Ади,  чи работа ма чака. Депутатът бай Слави Ганьов Трифонов и баш бабаита – генерал се прегръщат и си стискат ръцете сърдечно. Срещата приключва.   09.05.2010 г.       Европеец.    –Питаш ма как съм! Добре съм бе Гиорге! Читирдесет хиледарки на месиц. Голяма работа е туй Европата ей, да знайш. Туй Лувара, туй Айфилувата кула, туй Булонскии лес, туй Париж, туй Страстбурга, туй парламента на


Тагове:   съдържание,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: slavimitko26
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4857
Постинги: 9
Коментари: 1
Гласове: 1
Архив