Моята привързаност към стоповете ме съпътства още с първите ми стъпки в борсовата търговия, защото, колкото и да бях зелен тогава, разбрах, че поставянето на лимитирана поръчка за ограничаване на загубата е моето единствено средство за защита срещу капризите на пазара. Осъзнах, че това е и първото условие да постигна успех в своя трейдинг, защото само така имам контрол върху намаляването на моята сметка.

Най-голямата опасност, която застрашава трейдъра на финансовите пазари е цената да тръгне срещу него. Тази опасност грози и най-опитните. Колкото и да сме сигурни в правотата на своя анализ, колкото и потвърждения да сме получили, че той се изпълнява, винаги съществува вероятността нашият сценарий да се провали. Провалът може да се дължи на много причини, но хубавото е, че не е нужно да се занимаваме с тези причини. Това, което трябва да направим, е само да се предпазим от тях.

Единствено стопът е нашата застраховка срещу фалит.

Възможно ли е да сбъркаме в своята преценка, възможно ли е пазарът вместо да се отбие от някое ниво на съпротива, най-безапелационно да го пробие и след това дълготрайно да се отдалечи от него. Да, той е в пълното си право да го направи. Сигурен съм, че за такива ситуации всички са единодушни за ползата от поставянето на стопове.

Много често обаче, такова единодушие липсва. Това са случаите, когато цената удря стопа, след което се връща и продължава в нашата посока, но вече без нас. Подобно коварство е напълно в нрава на пазара и това е основанието някои трейдъри да забавят, а други да се отказват от поставеното на стоп. Трябва да се има предвид обаче, че подобна тактика крие опасността от служебно закриване на позиции, с което брокерите ограничават нашите загубите до размера на клиентската ни сметка. А на тези, които ще ме контрират, че въпреки липсата на стоп държат нещата под контрол, ще напомня, че се случват природни и политически бедствия, които идват без предупреждение и се развиват със скоростта на взрив.

Съществува и една съвсем малобройна група от твърди противници на стопа, които твърдят, че ако се участва в посока на първичния тренд и се разполага с неограничени средства, позицията рано или късно ще стане на плюс. Жалкото е, че подобно разсъждение съм чувал от корпоративни играчи, чиито „неограничени средства” са всъщност парите на инвеститори, които са им ги доверили. И вместо да чакат месеци и години цената да се върне на положителна територия, те биха могли да направят нещо по-добро с тези пари.

Освен средство за защита, за мен стопът е и основната мерна единица в моят начин на търговия. Когато пазарът ми предостави ситуация да участвам, първото нещо, което правя, е да определя къде да поставя своя стоп. Обикновено това е някакво ключово ниво, до което е достигнала цената и чието преминаване би променило моя сценарий. След това пресмятам какъв може да е размера на конкретната ми позиция и правя това по следния начин. Постоянна величина за мен е сумата, която рискувам и всеки път тя се равнява на 2 процента от моята сметка. Деля тази сума на пунктовете между мястото на стопа и текущото ниво и полученият резултат показва размера на моята позиция. Така лимитирам поемания от мен риск до сумата която съм готов да загубя.

Мое дълбоко убеждение е, че стоповете са основен инструмент в нашия търговия, Така, както всеки бизнесмен застрахова средствата за своето производство, трейдърът предпазва своята сметка като лимитира загубите си. Винаги на финансовите пазари, колкото и опитни да станем,  ще ни съпътства вероятността нещата да се объркат. Тогава най-доброто, което може да ни се случи, е да претърпим загуба, която сами сме си определили.  Запомнил съм думите на един от моите учител в борсовата търговия:

„Стоповете ще ни удрят докато сме живи.”